И беше нощ.Полунощ може би.
Видях те аз. Видя ме също ти.
Но в момента, в който ме поздрави
и я видях, желанието се изпари.
Дойде при мен, а тя след теб.
Попита ме защо съм нервна.
Дали изобщо съм добре.
Е как да съм добре,
Щом в прегръдките ти тя е.
А аз скучая.
И се питам дали си заслужава
тази нощ пак да си в съня ми.
Имаш ли все още място там, в сърцето ми.
А аз във твоето?
Дали си заслужава пак да мисля за теб
и да чакам мига, в който ще съм твоя?