И беше нощ,
Дъждът ръмеше тихично навън.
Ти беше с мен и не подозирах,
че някога ще те загубя.
Но този ден дойде…
Сега пак съм сама,
Сама с мисълта за теб,
нищо не може да те изтръгне от сърцето ми.
В него винаги ще има място за теб.
Може с друг да заспивам нощем,
но когато съм с него
все още мисля за теб.
Изобщо – ще спра ли?!
А ти ще спреш ли да се вмъкваш
тихо посреднощ в съня ми,
и да виждам само твойта сянка,
която си тръгва от мен
щом се опитам да ти кажа
колко много те обичам.
да, така е … обичам те и винаги ще те обичам.
много болка..
Беше някога!