Ivelin Pavlov

– Бяхме го сложили на този рафт — каза началникът на склада Киров, като съзнателно избягваше погледа на инспектор Стрезов, — Видях го тази сутрин, а сега …
От централния разпределителен склад беше откраднато чувал че със сребърен нитрат. Той бе крайно необходим за едно от градските промишлени предприятия, но сега на празното място висеше само етикетът.
— Колко души работите в склада?
— Аз и двамата общи работници.
Инспектор Стрезов ги погледна, В момента те
се суетяха около чувалчетата е чилска селитра.
– Освен вас тримата влиза ли някой друг в помещението?
— Не… тоест да – изчерви се от напрежение Киров. — Сутрин идват много клиенти — все доставчици от предприятия. Докато им уреждам документите, те вече мъкнат навън химикалите. Не е много редно, но иначе трябва да чакат с часове.
„Неприятен случай“ — помисли си инспектор Стрезов. Предстоеше му да уточни колко души са идвали преди обяд в склада, кои са те, как се казват, кой употребява сребърен нитрат и с каква цел. В каталога, който се намираше върху бюрото на Киров, пишеше, че сребърният нитрат е вносен химикал. И цената му съвсем не беше малка.
— Дошли са за чилската селитра. Да я изнасяме ли, какво ще кажете? — попита единият от общите работници, като поставяше гумените си ръкавици.
Киров погледна с изплашените си очи към инспектора. Стрезов кимна утвърдително.
— Та кому ли е потрябвал този сребърен нитрат, и то в такова голямо количество — застанал малко настрана, гласно разсъждаваше старшината Варадин. — Миналата година трябваше да си изгоря една брадавица и лекарят ми го предписа. Изгори я така, че нищо не остана от нея. Не е шега работа — адски камък. На мен ми трябваше мъничко парченце, колкото оризово зърно, а тези тук цял чувал задигнали.
И Варадин, протегнал ръка, за да покаже къде точно се е намирала преди брадавицата, направи крачка напред. Без да иска, блъсна работника,той се залюля и изпусна чувалчето с чилската селитра.
— Все такива ги правя — засуети се старшина Варадин и се наведе да събира разсипания химикал по земята.
Изведнъж инспекторът впери поглед в дланите му:
— Така ли се пипа. Ще ти изгорят ръцете! — извика Стрезов и като се обърна към работника, добави. -А с вас ни предстои по-сериозен разговор, Внимателно съберете разсипаното в здрав чувал, поставете го на мястото му (инспектор Стрезов подчерта думата място) и елате да ми разправите всичко, което знаете.
Стрезов имаше сериозни основания да счита, че именно този човек е един от съучастниците в замислената кражба.

Какви са те?

Всички загадки на Инспектор Стрезов са взети от: тук