Досега на инспектор Стрезов не се беше налагало да води разговор по този начин — чрез бележки. Човекът беше глухоням и от странните му гърлени звуци и жестикулации Стрезов почти нищо не можа да разбере. Тогава започнаха да си разменят бележки. Човекът, името му беше Петър Дешев, твърдеше, че свещта се е самозапалила.
— Глупости — отсече категорично старшина Варадин и кривна глава към пожарникарите, които все още се въртяха на местопроизшествието. – Така става то; седиш си сам в къщи, свещта пламва и ето ти пожарче.
Но Дешев държеше на своето. Много добре си спомнял как фитилът започнал да просветва в тъмното и изведнъж пламнал. Минало време, докато Дешев успял да се отърси от изненадата. В желанието си да предприеме нещо той бутнал свещта. Пламнали хартиите по бюрото, после една хартия паднала върху мокета и…
— Само дето не каза, че марсианци са му подпалили апартамента — промърмори по-скоро на себе си Варадин.
Стрезов не бързаше с изводите. Попита само дали някой не го е посетил непосредствено преди пожара.
Идва Данчо. Мой приятел, студент по химия.
И Стрезов реши да посети споменатия Данчо.
— Влезте — покани го малко глух глас, лишен от обичайната за тази възраст бодрост.
От отворената врата лъхна противна миризма. („Сякаш не беше къща за живеене, а склад за развалени яйца“, обичаше да казва по-късно Варадин, щом станеше въпрос за този случай.) И наистина стаичката, в която влязоха, наподобяваше лабораторията на алхимик — всякакви тигли, епруветки и дори надпис, написан така, че буквите му да светят в тъмното.
— Защо подпалихте апартамента на Дешев? — попита Стрезов за най-голямо учудване на Варадин.
— Не можех да предположа, че ще се стигне до пожар. Исках само… — младежът не се доизказа, но и така на Стрезов всичко му беше ясно.
Как Стрезов откри виновника и каква точно е причината за пожара?
Всички загадки на Инспектор Стрезов са взети от: тук