Ivelin Pavlov

На един празник в едно село било уредено състезание – щели да се надбягват с конете си двама момци от селото. Наградата за победителят била голяма. Само че условието в надбягването било доста странно: наградата щял да получи този, чийто кон стигне последен до финала!!!
Качили се момците на конете си, развикали се хората, но … никой от момците не мърда! Всеки чака другият да тръгне пръв, за да стигне той последен и да победи.
Викали хората, викали, пък взели да се разотиват. В това време от селото излязъл един старец. Попитал каква е работата, помислил малко и казал на хората:
– Върнете се! Нещата ще се наредят!
Доближил се старецът до момците, които още стърчали на конете си, и ги помолил да слязат, за да им каже нещо на ухото.
Слезли момците и старецът им прошепнал две-три думи. Момците веднага скочили на конете и препуснали с все сила!