Ivelin Pavlov

— Ама че история! — каза инспектор Стрезов и се намръщи. — Я разкажете отново всичко, но подред!
Мъжът пред него беше нисичък, пълничък и плешив. Той неспокойно се въртеше на стола. По голото му теме бяха избили ситни капчици пот.
– Вие сте шофьор на такси № СМ 2421, нали така, другарю Панайотов? — подсказа Стрезов. — И нощес сте били на смяна… Къде ви спряха тези двамата?
— На площад „Възраждане“. Видях мъж и жена. Мъжът вдигна ръка и ме повика. Свободен бях, защо да не ги взема! Ах, ако знаех!
— Добре-добре! — махна с ръка Стрезов. — Това — после! Нататък какво стана?
– Ами нататък, качиха се и двамата на задната седалка. Мъжът зад мен, жената до него. „Карай – казват — на гарата, искаме, да хванем влака за Мездра!“ Карам. Само че, гледам, багаж нямат никакъв. Пак карам. По едно време мъжът вика: Де минеш — казва — само до в къщи, да си взема куфарчето! Ей туканка, на улица „Ралица“…
— После?
— Ами после — карах, какво да правя? Свихме но улица „Ралица“, спрях. Той изскочи, влезе в една къща, връща се подир минута. Носи не куфарче, а чантичка. Като докторска чантичка беше, такава една – малка. Сложи я до себе си на седалката, „Карай — казва — сега за Драгоман!“
— Е, а ти?
— Ами аз се опънах. „Не мога — викам — да ходя до Драгоман, аз съм само за града. Гумите ми, казвам, не струват, като шушони са, ще направим беля по пътя!“ А той: „Карай — казва, — ако ти е мил животът!“ И опря нещо в тила ми. Поглеждам аз — пистолет държи! Опрял го в тила ми и…



— Чакай! — прекъсна го Стрезов. —Как така „поглеждам“? Нали е зад тебе? А?
— Е, то си личи, другарю началник, че не сте шофьор? — усмихна се за пръв път Панайотов. — В огледалцето поглеждам, разбира се! А то иначе аз и не посмях да мръдна! Пистолет опрял в тила ми мръсникът и лицето му едно такова, зверско!
– Е? Ти — какво?
— Какво да направя, тръгнах за Драгоман. Живот е това, ще ме застреля за едното чудо! Карам из града, той държи пистолета си, а пръстът му на спусъка! „Няма ли – мисля си — помощ отнякъде!“ Няма. Излязох на шосето за Драгоман, минахме разклона за Банкя, карам нататък. А на мен едното ми око — все в огледалцето, не го зная какво ще стори! Мисля си: „Ще ги закарам до Драгоман, и право в милицията!“ По едно време жената взе куфарчето в полата си. Гледам — отвори го и извади нещо такова… като гривна.
— Да, гривна е било — каза Стрезов и кимна. — Друго не видя ли да има в чантата? Защото и други неща е имало.
— Не видях — вдигна рамене Панайотов; — Той, мъжът, щом жената извади гривната, рече: „Ти луда ли си!“ – и се пресегна, па й издърпа куфарчето от ръцете и го взе при себе си.
— После?
— После изведнъж ми светна пред очите и по-нататък нищо не помня. Свестих се в храсталаците до шосето, главата ме боли — ще се пръсне. А колата я няма! Станах едвам-едвам и как съм се добрал до разклона — сам не зная. Така ме е халосал по главата! Е, това е.
— Хм — процеди Стрезов в се. загледа в листа пред себе си. — Нощес наистина е била извършена дръзка кражба на улица „Ралица“. Жената е роднина на ограбения и е имала ключове от апартамента. Мъжът е неин съучастник, наш отдавнашен познат, И наистина са се опитали да избягат с волга номер СМ 2421. Само че сега искам да разкажете всичко отново, и — без никакви лъжи! Защото толкова много ги наредихте, че и аз се чудя откъде да захвана!

В кои пунктове лъже Панайотов?

Всички загадки на Инспектор Стрезов са взети от: тук