Ivelin Pavlov

Валентин Джуров посветил 40 години от живота си на сложната задача

57-годишният габровец Валентин Джуров е машинен инженер по професия. Известен е с това, че предлага нестандартни идеи и разработки, в основата на които стоят природните закони. Част от тях дори са патентовани. През 1993 г. откривателят Джуров е номиниран за инженер на годината за създаването на машина за нарязване на тръбни резби. Сред изобретенията на габровеца са удължаване на живота на ядрените реактори с 200 години, методи за противодействие на природните бедствия, създател е на теорията за оптималното общество. Смелостта на откривателя е стигнала дотам, че, създавайки нов универсален физичен закон, оборва законите на Нютон, Архимед и Айнщайн, доказвайки, че са частни, а не универсално приложими. Хобито му е математиката. От 40 години се опитва да реши най-голямото предизвикателство в математиката от 400 години насам, известно като „Последната теорема на Ферма“. Твърди, че го е направил.

Мариана ДИМИТРОВА
Габровският откривател Валентин Джуров успя да докаже теоремата на великия френски математик Пиер Ферма. Историята на тази теорема, известна по света като „Последната теорема на Ферма“, е единствената по рода си.
„Френският математик е роден в началото на 17-и век и е юрист по образование, по-точно съдия. Увличал се е сериозно по математиката, най-вече от книгата на Диофант „Аритметика“, която е хилядагодишен запас от математически знания. Той поставил основите на аналитичната геометрия и открил общ метод за намиране на максимуми и минимуми, който в последствие прераснал в диференциалното и интегралното смятане. Най-известни обаче са резултатите на Ферма по теория на числата. В неговата велика теорема се твърди, че не съществуват различни от нула цели числа x, y и z, за които да е изпълнено равенството хикс на ента степен плюс игрек на ента степен е равно на зет на ента степен, където ен да е по-голямо от две“, разказва историята на великия математик и неговата теорема габровският инженер Валентин Джуров. Самата теорема на Ферма станала известна на света едва след неговата смърт. Французинът бил популярен и с това, че често обичал да отправя предизвикателства към своите колеги, като им поставял интересни математически казуси, които те да решат. След неговата внезапна смърт синът му, който оценявал хобито на баща си, решил неговите математически открития да не остават изгубени за света. Благодарение на неговите усилия постиженията на Ферма в теорията на числата и най-вече загадката му за най-известната му теорема, не е умряла заедно с него. Част от решението на тази задача той записал в полето на своя екземпляр от книгата „Аритметика“. През изминалите векове наблюденията на Ферма били доказвани едно по едно. Най-известната му теорема обаче оставала недоказана. И затова била наречена „последна“, тъй като била единственото недоказано наблюдение на Ферма.
Един от най-любопитните моменти от историята на забележителната теорема внесъл през 1908 г. немският индустриалец Паул Волфскел, също любител на математиката. Той свързал името си с проблема на Ферма и вдъхновил хиляди други да приемат предизвикателството. Историята започва с увлечението на Волфскел по една красива жена. Тя го отхвърлила и той изпаднал в такава депресия и отчаяние, че решил да се самоубие. По педантичен начин планирал смъртта си до най-малките подробности. Определил си даже дата за самоубийството и решил да се застреля с пистолет в главата точно в полунощ. Написал завещанието си и писма на всичките си приятели и семейството си. Оставали му няколко часа до полунощ и той решил да убие времето като прелиства математически публикации. Попаднал на разработки на известни математици, които се опитвали да решат теоремата на Ферма. Волфскел се зачел в тях и започнал да проследява решаването на теоремата ред по ред. Тогава открил пропуск в решаването на задачата. В ранни зори привършил работата си. Що се отнася до математиката, лошата новина била, че доказателството на математика било грешно и Последната теорема на Ферма оставала отново в царството на недостижимото. Добрата новина била, че насроченото за самоубийството време било отминало и Волфскел бил толкова доволен, че е открил и поправил пропуска в труда на известния математик, че отчаянието му се изпарило. Математиката събудила желанието му за живот, а теоремата на Ферма по индиректен начин го спасила от самоубийството. След тази случка индустриалецът пренаписал завещанието си и когато след смъртта му през 1908 г. семейството му го отворило, било шокирано от написаното в него – голяма част от състоянието му било завещано като награда за онзи, който успее да докаже Последната теорема на Ферма. Сумата била внушителна – 100 000 марки, която в днешни пари надхвърля 1 млн. долара. И най-важното – наградата била валидна за следващите сто години. Интересното е, че, ако тя не бъде връчена до 13 септември 2007 г., никакви по-нататъшни претенции няма да бъдат приемани и давността на наградата ще изтече. Естествено, след обявяването на тази внушителна сумичка куцо, кьораво и сакато хукнало да се напъва в опити да реши теоремата на великия Ферма. Агенции и научни институции били заляти от факсове, имейли и писма с „доказателства“, че загадката на французина е разгадана. Цялата история дотук по-скоро прилича на приказка на Шехерезада. И типично в неин стил тази приказка продължава. През 1995 г. англичанинът Ендрю Уайлз, който през 80-те години емигрирал в САЩ, представил доказателството на теоремата на Ферма. Уайлз бил преподавател в Принстънския университет, където си спечелил славата на един от най-талантливите математици. Неговото доказателство на теоремата на Ферма било толкова дълго, всъщност 100 страници, че на светилата в тази област им била необходима една година, за да проследят решението й. В края на краищата доказателството било признато за вярно и през юни 1997 г.

Ендрю Уайлз получил наградата, завещана от Волфскел. Разбира се, след Първата световна война 100-те хиляди марки се били обезценили, но Уайлз взел наградата от 50 хил. долара. Официално за света Последната теорема на Ферма е вече решена. Но самият велик математик твърдял, че доказването на теоремата било много просто. Едва ли великият Ферма е предполагал, че доказателството на неговата теорема ще бъде събрано в рекордните 100 страници и че нейното решение ще бъде разбрано едва от 10 математици в света, какъвто е случаят на Уайлз.

Независимо от това, със сигурност доста математици от всички краища на планетата завистливо са присвивали устни, че най-великата математическа задача на всички времена вече официално е призната за решена и голямата стръв – солидната парична награда, вече е изядена. Още повече, че доста величия в тази сфера са посветили десетилетия от живота си в доказването на теоремата. Тя се оказала Свещения Граал за математиците по света.

В търсенето на този Свещен Граал габровският изобретател Валентин Джуров посветил 40 години от живота си. „По някакъв начин моята история и тази на Ендрю Уайлз си приличат. Той е посветил 30 години от живота си за решаването на теоремата, а аз 40. Уайлз за първи път се натъкнал на загадката на Ферма в ученическите си години. Веднъж, прибирайки се от училище, той се отбил в библиотеката и там попаднал на книга, в която била описана теоремата на французина. Аз за първи път се сблъсках с нея също като ученик в механотехникума. Бях 17-годишен и се явих на олимпиада по математика. Учителят написа на дъската толкова сложна задача, че никой от присъстващите не успя да я реши. Аз я реших само в три реда. Учителят бе изумен, че съм намерил толкова оригинално решение на задачата и като награда ми подари книгата „Полезна и забавна математика“. В нея за първи път срещнах теоремата на Ферма и си казах: „Няма начин да не мога да я реша“. През 1972 г., когато все още Уайлз даже не беше започнал да търси начини за решаването на тази задача, във вестник „Орбита“ обявиха национален конкурс за решаване на теоремата на Ферма. За първи път представих нейното решение, което изпратих нотариално заверено. Експертите намериха тогава непълнота в решението и ми казаха „Много си малък!“. Бях 23-годишен. Добре, че откривателят на компютъра Джон Атанасов не се е родил в България, че и на него щяха да кажат, че е малък и неговото откритие – изкуственият интелект, което преобърна света, нямаше да изтласка силно напред човечеството“, с горчивина споделя Джуров. Неговото доказателство на великата теорема е събрано само в шест страници, а същинското й решение е само в три реда. Джуров се е ръководил от максимата, че колкото едно нещо е по-просто, толкова е по-съвършено.

„Математиците са открили и използвали един много ефикасен метод, наречен метод на безкрайното слизане. Него е използвал навремето и Ферма. С този метод обаче неговата теорема не може да се реши. Коригирах метода на безкрайното слизане, като направих алтернативен на него метод на безкрайното изкачване. Такъв метод на света още не е познат. Използвайки този метод на безкрайното изкачване, успях да реша задачата на Ферма. Доказах една по-обща задача – хикс на ента степен плюс игрек на ента степен минус зет на ента степен могат да се делят на x, y и z тогава и само тогава, когато x+y-z=0. Докато досега всички са се мъчели да разлагат теоремата на Ферма и да я решават на части, аз я обобщавам и правя нещо, което е по-голямо от тази формула. Тоест посоката ми е обратна на тази, която досега са използвали други математици в опитите си да решат теоремата. След като доказах обобщаващата задача, теоремата на Ферма се явява частен случай на нея и се решава само с едно изречение. Когато учените са искали да разкрият тайните на природата или на материята, те вървят по метода на безкрайното слизане. Тоест раздробяват материята на елементарните части, за да видят от какво е съставена. Но когато искаш да разбереш бъдещето на развитието на вселената или на материята, тогава трябва да вървиш по обратния път – метода на безкрайното изкачване. Какво казва този метод? Че при своето развитие елементите на една система, когато тя нараства, придобиват някакво определено свойство. Тогава при всяко по-нататъшно разрастване на тази система, всеки път, когато се получи кратно на това разрастване – например стигаме до ниво едно, на следващото ниво две, което е кратно на едно, системата ще има същите свойства. Какво става в материята? Установено е, че тя е изградена от кварки, те като се съберат правят протони и неутрони, те от своя страна атоми. Знаем, че цялата материя е изградена от атоми. Но ние не усещаме свойството на атомите, тъй като те са свързани с молекулите. И ние де факто боравим с молекулите. Но самите молекули изграждат телата. Ние не боравим с молекулите например на листа хартия, а със самия лист. Искам да кажа, че ние винаги боравим с обобщеното нещо, което е на високото ниво. Това нещо може да бъде използвано и при хората. Значи хората са изградени от клетки, но ние не се интересуваме от клетките им, а от самия човек като цяло“, обяснява образно метода на безкрайното изкачване,с който е стигнал до решението на теоремата на Ферма, габровецът Валентин Джуров.
И допълва, че всички по-нататъшни открития и разработки, които е направил, са благодарение на това, че е започнал да вниква и да търси решения на теоремата на Ферма. Подобно нещо отчитат и световните умове, които смятат, че значението на теоремата на Ферма за математиката се състои в това, че при опитите за доказването й са изковани нови мощни средства, довели до създаване на голям клон на математиката – т. нар. „теория на алгебричните числа“.

Разказът за последната теорема на Ферма е сложно преплетен с историята на математиката, като засяга всички основни теми на теорията на числата. Той предлага уникална възможност за вникване в онова, което движи отвътре математиката и може би в онова, което вдъхновява математиците. Последната теорема е центърът на една увлекателна сага на смелост, мошеничество, коварство и трагедия, в която участват най-големите герои на математиката. Впрочем след официалното признаване на решението на Последната теорема Ендрю Уайлз е обявен за най-големия математик на всички времена. Е, габровецът Джуров едва ли може да има такива претенции, но в крайна сметка може да се окаже, че решението му на 400-годишната енигма е по-вярно от това на Уайлз.
Със сигурност обаче откритията и разработките на габровеца имат своя принос с нестандартния начин за решаването на теоремата на Ферма, която се оказва хималайският връх на теорията на числата.