Ivelin Pavlov

Николай Тошкович – първият българин, притежател на патенти в областта на двигателите, се ражда в Калофер в семейството на едър търговец Стефан Тошкович. Семейството се преселва в Одеса през 1819 година.
Николай завършва Технологичния институт в Петербург. През 1855 г. е избран за действителен член на Селскостопанското дружество в Южна Русия.
За да разшири познанията си в областта на новата техника, подчинена на парните двигатели, заминава за Париж. Работи във фабрика, а през 1860 г. завършва своя труд „Практически бележки за параходите“ и го представя на Дружеството за подкрепа на националната промишленост. Това е не само първото научно-техническо изследване, написано от българин, но е и едно от малкото в световната корабостроителна литература по онова време.
През 1869 г. Тошкович става главен инженер на корабостроителницата в Одеса. Избран е за член на Одеското българско настоятелство. По негова инициатива през 1885 г. за първи път на руски се издава „История славянобългарска“. Неговото име фигурира сред дарителите за изграждането на Софийския университет.
Докато е студент в Москва, Сава Филаретов изпраща до редакцията на „Цариградски вестник“ писмо, публикувано на 25 май 1857 г. под заглавие „Известие за едно усъвършенствование в механиката, което направи в Париж един българин, Николай Ст. Тошкович“.
„Тия дни ний прочетохме това радостно за нас известие по-напред във француските вестници, а после и в един от най-разпространените руски журнали, който се издава в С. Петербург „Отечественные записки“ № 4, 1857 г.“, се казва в текста. „Мислим – продължава Филаретов, – че нашите съотечественици ще се зарадват не по-малко от нас за това нещо, което прави чест и хвала за българското име, на българските природни дарования, и ще пожелаят да узнаят кой, как и в какво е направил това усъвършенствование.“ За какво изобретение става дума?
На 4 март 1857 г. в Париж се провежда редовното заседание на авторитетното Дружество за подкрепа на националната промишленост, на което Николай Тошкович защитава своето изобретение, свързано с усъвършенстването на буталата на парната машина. Българският технически гений предлага използването на еластични пръстени, разположени в специални канали по повърхността на буталото. Парижкото Дружество за подкрепа на националната промишленост не само дава висока оценка на това изобретение и патент на изобретателя, но и определя комисия, която да оказва на изобретателя съдействие в по-нататъшната му работа по усъвършенстване на буталото и неговото приложение в железопътните локомотиви.
През 1927 г. в „Калофер в миналото“ Н. Начов съобщава, че в библиотеката се пази едно сандъче с книги и ръкописи, подарени от Николай Тошкович. Сред ръкописите бил и неговият труд „Практически бележки за параходите“, в който той съобщава и за други свои патенти, получени за изследванията му върху корабния винт и неговото усъвършенстване (на снимката). Ръкописът свидетелства за богатата техническа култура на автора, за неговите обширни и задълбочени познания в областта на технологиите и механиката.
Николай Тошкович умира през 1893 г.