Стоиш сама и плачеш

и питаш пак: „Къде сгреших?”

Във този миг от мрака стрешен

излиза сянка и мълчи,

дъхът ти спира,

устните мълчат сковани,

казваш си: „Това е той!”

Протягаш се към нея и разбираш,

че сянката красива е лъжа.

Нима мислиш, че е редно да го правиш всяка вечер…

Всяка вечер да идваш във съня ми,

да ме целуваш, да ме галиш и след час да тръгваш.

Имай малко милост.Ела наяве.

Събуди ме, остани, и че ме обичаш ми кажи.

Накарай всичко в мене да трепти,

да се чувствам желана и истинска.

Накарай ме пак да вярвам в любовта!

Когато появи се със гръм от мрака

мислех, че всичко почва отначало –

но не красивото начало,

за което всяко момиче е мечтало!

А ново, по-трудно от предишното.

Но тези мисли се изпариха тъй, както и дойдоха!

Сега знам, че с теб е по-лесно.

Знам, че искам те с всеки ден по-силно.

Знам, че ти си този, който искам да ми шепне тихо.

Знам, че без теб съм нищо.

Знам, че обичам те по-силно и от всичко!

март 2011

И беше нощ,

Дъждът ръмеше тихично навън.

Ти беше с мен и не подозирах,

че някога ще те загубя.

Но този ден дойде…

Сега пак съм сама,

Сама с мисълта за теб,

нищо не може да те изтръгне от сърцето ми.

В него винаги ще има място за теб.

Може с друг да заспивам нощем,

но когато съм с него

все още мисля за теб.

Изобщо – ще спра ли?!

А ти ще спреш ли да се вмъкваш

тихо посреднощ в съня ми,

и да виждам само твойта сянка,

която си тръгва от мен

щом се опитам да ти кажа

колко много те обичам.

да, така е … обичам те и винаги ще те обичам.

Обичам те – крещи във мен сърцето.

Мислиш ли за мен или не ме помниш.

Каква бях за теб и съществувам ли още

или просто съм била губене на време?!

Добре, така да бъде, но знай –

аз бях единственото хубаво нещо в живота ти.

И един ден ще съжаляваш, че си ми обърнал гръб

ще осъзнаеш, че си си губил времето

В събиране на камъни, докато до себе си

Си имал диамант! Ти беше моя живот.

За тебе аз дишах, но сега разбирам, че

всичките ми усилия са били напразни, и

че ти си бил най – грозното нещо в

живота ми. Бил си една голяма лъжа.

Една година напразни усилия да ме

забележиш. ОК – върви при нея, но знай,

че тук, в мен едно сърце винаги

Ще тупти за теб!

И беше нощ.Полунощ може би.

Видях те аз. Видя ме също ти.

Но в момента, в който ме поздрави

и я видях, желанието се изпари.

Дойде при мен, а тя след теб.

Попита ме защо съм нервна.

Дали изобщо съм добре.

Е как да съм добре,

Щом в прегръдките ти тя е.

А аз скучая.

И се питам дали си заслужава

тази нощ пак да си в съня ми.

Имаш ли все още място там, в сърцето ми.

А аз във твоето?

Дали си заслужава пак да мисля за теб

и да чакам мига, в който ще съм твоя?

Ти каза  – напиши ми стих –

желание – не съвсем.

Видях те с друга – да боли!

Лицето мое в нея ти откри.

Дали всичко свърши онзи ден

или още сърцето мое ще кърви?.

Обичал си ме – не вярвам,

любовта не отшумява толкоз бързо!

Какво била съм аз за теб?- Поредната.

А ти за мен?- Незабравимият.

Отречи, че този стих за теб е.

Хайде, чакам, излъжи ме!

Вечер усещам как ме целуваш,
Усещам топлината на прегръдките ти,
Но нещо не е същото, не е както преди.
Любовта изведнъж се изпари
Остана само едно приятелство,
Омърсено от ласките ни на любов.

Не искам ти да тръгваш,
Не искам да те загубя,
Искам те до мен завинаги.
Не искам да мисля, че това е целувката ни за последно…

Как да ти кажа, че ти за мен си всичко.
Как да ти кажа, че още ме боли
Когато погледнеш друга.
Но знам, че тази нощ ти си с мен,
Но не искам ти да тръгваш
Не искам да си мисля, че тази нощ е последна,
Не искам да мисля, че това е целувката ни за последно…

Недей да тръгваш и слънцето като изгрее
Остани до мен, позволи ми да се радвам на сънените ти очи.
Събуди ме, целуни ме, но не за последно
Нека това бъде началото на една нова любов,
Прераждането на сърцата ни.
Нека това не е целувката ни за последно.