петък, 24 февруари 2012

Това определено е книга, която успя да грабне много сърца – и женски, и мъжки. Книга за живота на една скитаща жена – скитаща, но не защото няма къде да отиде, а защото не знае къде. Жената, търсеща себе си сред безброй чужди народи, нрави, обичаи. Жената, която иска да научи италиански и отива в Италия. Тя, която иска да медитира и изучи философията на йога – отива в Индия. Тя търси любовта – в Бали. Замечтахте ли се? Разбира се, че да. Тя – героиня и авторка – обича да пътува и в това намира щастието, а не като всяка друга жена в семейния, спокоен живот. Тя се развежда със съпруга си и тръгва за трите И-та: Италия, Индия, Индонезия, където ще открие екзотиката. Нека оставя и малко загадка. Ето ви и кратко резюме:

 

„Елизабет Гилбърт e омъжена жена, която не е щастлива от семейния си живот. След мъчителен развод и бурна любовна връзка, съсипана и объркана, тя се чувства свободна както никога преди. Лиз се отправя на едногодишно пътешествие в търсене на щастието и равновесието в живота си. Най-напред прекарва четири месеца в Рим, където учи италиански с помощта на красиви братя близнаци, въздържа се от романтична обвързаност (въпреки близнаците) и напълнява с десет килограма. След това прекарва четири месеца в ашрам в Индия, където установява, че за да постигнеш просветление, трябва да си готов дори да ставаш посред нощ и да търкаш пода на храма. Там успява да обуздае част от демоните в себе си. Накрая се озовава на Бали, където беззъб шаман на неизвестна възраст й показва нов път към покоя – просто седи и се усмихвай. И ето че щастието бавно пропълзява при нея и я завладява“.

„Успокояваща и вдъхновяваща, написана с невероятно остроумие, тази книга е за всеки, който някога е губил нещо или си е казвал, че би трябвало да има и друг, по-добър път“.

Ню Йорк Таймс

Препоръчвам ви книгата и съм съгласна с New York Times – книгата е за всеки, който някога е губил нещо, а след това е намерил друго, което си заслужава всяка изплакана сълза.

За големи ценители, почитатели или тези, които не биха отделили време да прочетат около 400 страници, има и филм: Eat Pray Love (2010)

 

 

Забавлявайте се!

0
Публикувани в Читателски Дневник |
неделя, 5 февруари 2012

Граф Монте Кристо е една от любимите ми книги, дори смея да я нарека любимата ми. Книгата е от два тома в повечето си издания, всеки един от които са повече от 500 страници, но определено си струва да бъдат прочетени.

Една история за изстрадалата душа на героя – ранен от предателство, загуба на любимата и нахъсан с голяма доза гняв за отмъщение. Толкова много чувства таи сърцето на Едмон Дантес, че те действат като лавина: помитат всичко, изпречило се на пътя им, за да стигне героя до желаните отмъщение и душевен мир.

Ето и кратко резюме, за да ви грабне още повече:

Главен герой на романа е Едмон Дантес, когото вече споменах, млад моряк и капитан на кораба „Фараон“. Той е влюбен в младата каталанка Мерседес и решава да се омъжи за нея, но в деня на сватбата им Дантес е обвинен несправедливо  в политическо предателство и пратен в зловещия замък Иф за четиринадесет години. В затвора той се запознава със смятания за луд абат Фариа, с когото по-късно съставят план за бягство. Веднъж избягал, Дантес приема името и титлата на измисления граф Монте Кристо, както и забуленото в тайна богатство на абат Фариа. След като вече е на свобода, новопоявилият се граф е готов да отмъсти на виновниците за изгнанието му, каквото и да му струва това.

Място на действието е най-вече Франция, в частност Марсилия, а във втория том се споменава за пътешествия на героите из Италия, Англия, Испания, Гърция и Близкия изток.

Уверявам ви, че прочитането на тази книга няма да е загуба на време, дори и да го сметнете за такова, ще ви се иска да я прочетете още веднъж, а защо не и трети път. Веднъж прочетена, историята се вмъква под кожата ви и ви завладява изцяло!

Приятно дирене на мистериите на Граф Монте Кристо!

0
Публикувани в Читателски Дневник |
четвъртък, 26 януари 2012

Стоиш сама и плачеш

и питаш пак: „Къде сгреших?”

Във този миг от мрака стрешен

излиза сянка и мълчи,

дъхът ти спира,

устните мълчат сковани,

казваш си: „Това е той!”

Протягаш се към нея и разбираш,

че сянката красива е лъжа.

0
Публикувани в Поезия |
четвъртък, 26 януари 2012

Нима мислиш, че е редно да го правиш всяка вечер…

Всяка вечер да идваш във съня ми,

да ме целуваш, да ме галиш и след час да тръгваш.

Имай малко милост.Ела наяве.

Събуди ме, остани, и че ме обичаш ми кажи.

Накарай всичко в мене да трепти,

да се чувствам желана и истинска.

Накарай ме пак да вярвам в любовта!

0
Публикувани в Поезия |
четвъртък, 26 януари 2012

Когато появи се със гръм от мрака

мислех, че всичко почва отначало –

но не красивото начало,

за което всяко момиче е мечтало!

А ново, по-трудно от предишното.

Но тези мисли се изпариха тъй, както и дойдоха!

Сега знам, че с теб е по-лесно.

Знам, че искам те с всеки ден по-силно.

Знам, че ти си този, който искам да ми шепне тихо.

Знам, че без теб съм нищо.

Знам, че обичам те по-силно и от всичко!

 

март 2011

 

 

0
Публикувани в Поезия |
четвъртък, 26 януари 2012

И беше нощ,

Дъждът ръмеше тихично навън.

Ти беше с мен и не подозирах,

че някога ще те загубя.

Но този ден дойде…

Сега пак съм сама,

Сама с мисълта за теб,

нищо не може да те изтръгне от сърцето ми.

В него винаги ще има място за теб.

Може с друг да заспивам нощем,

но когато съм с него

все още мисля за теб.

Изобщо – ще спра ли?!

А ти ще спреш ли да се вмъкваш

тихо посреднощ в съня ми,

и да виждам само твойта сянка,

която си тръгва от мен

щом се опитам да ти кажа

колко много те обичам.

да, така е … обичам те и винаги ще те обичам.

2
Публикувани в Поезия |
четвъртък, 26 януари 2012

Обичам те – крещи във мен сърцето.

Мислиш ли за мен или не ме помниш.

Каква бях за теб и съществувам ли още

или просто съм била губене на време?!

Добре, така да бъде, но знай –

аз бях единственото хубаво нещо в живота ти.

И един ден ще съжаляваш, че си ми обърнал гръб

ще осъзнаеш, че си си губил времето

В събиране на камъни, докато до себе си

Си имал диамант! Ти беше моя живот.

За тебе аз дишах, но сега разбирам, че

всичките ми усилия са били напразни, и

че ти си бил най – грозното нещо в

живота ми. Бил си една голяма лъжа.

Една година напразни усилия да ме

забележиш. ОК – върви при нея, но знай,

че тук, в мен едно сърце винаги

Ще тупти за теб!

 

0
Публикувани в Поезия |
четвъртък, 26 януари 2012

И беше нощ.Полунощ може би.

Видях те аз. Видя ме също ти.

Но в момента, в който ме поздрави

и я видях, желанието се изпари.

Дойде при мен, а тя след теб.

Попита ме защо съм нервна.

Дали изобщо съм добре.

Е как да съм добре,

Щом в прегръдките ти тя е.

А аз скучая.

И се питам дали си заслужава

тази нощ пак да си в съня ми.

Имаш ли все още място там, в сърцето ми.

А аз във твоето?

Дали си заслужава пак да мисля за теб

и да чакам мига, в който ще съм твоя?

0
Публикувани в Поезия |
четвъртък, 26 януари 2012

Ти каза  – напиши ми стих –

желание – не съвсем.

Видях те с друга – да боли!

Лицето мое в нея ти откри.

Дали всичко свърши онзи ден

или още сърцето мое ще кърви?.

Обичал си ме – не вярвам,

любовта не отшумява толкоз бързо!

Какво била съм аз за теб?- Поредната.

А ти за мен?- Незабравимият.

Отречи, че този стих за теб е.

Хайде, чакам, излъжи ме!

0
Публикувани в Поезия |
четвъртък, 26 януари 2012

Вечер усещам как ме целуваш,
Усещам топлината на прегръдките ти,
Но нещо не е същото, не е както преди.
Любовта изведнъж се изпари
Остана само едно приятелство,
Омърсено от ласките ни на любов.

Не искам ти да тръгваш,
Не искам да те загубя,
Искам те до мен завинаги.
Не искам да мисля, че това е целувката ни за последно…

Как да ти кажа, че ти за мен си всичко.
Как да ти кажа, че още ме боли
Когато погледнеш друга.
Но знам, че тази нощ ти си с мен,
Но не искам ти да тръгваш
Не искам да си мисля, че тази нощ е последна,
Не искам да мисля, че това е целувката ни за последно…

Недей да тръгваш и слънцето като изгрее
Остани до мен, позволи ми да се радвам на сънените ти очи.
Събуди ме, целуни ме, но не за последно
Нека това бъде началото на една нова любов,
Прераждането на сърцата ни.
Нека това не е целувката ни за последно.

0
Публикувани в Поезия |