Ivelin Pavlov

— Ама че история! — каза инспектор Стрезов и се намръщи. — Я разкажете отново всичко, но подред!
Мъжът пред него беше нисичък, пълничък и плешив. Той неспокойно се въртеше на стола. По голото му теме бяха избили ситни капчици пот.
– Вие сте шофьор на такси № СМ 2421, нали така, другарю Панайотов? — подсказа Стрезов. — И нощес сте били на смяна… Къде ви спряха тези двамата?
— На площад „Възраждане“. Видях мъж и жена. Мъжът вдигна ръка и ме повика. Свободен бях, защо да не ги взема! Ах, ако знаех!
— Добре-добре! — махна с ръка Стрезов. — Това — после! Нататък какво стана?
– Ами нататък, качиха се и двамата на задната седалка. Мъжът зад мен, жената до него. „Карай – казват — на гарата, искаме, да хванем влака за Мездра!“ Карам. Само че, гледам, багаж нямат никакъв. Пак карам. По едно време мъжът вика: Де минеш — казва — само до в къщи, да си взема куфарчето! Ей туканка, на улица „Ралица“…
— После?
— Ами после — карах, какво да правя? Свихме но улица „Ралица“, спрях. Той изскочи, влезе в една къща, връща се подир минута. Носи не куфарче, а чантичка. Като докторска чантичка беше, такава една – малка. Сложи я до себе си на седалката, „Карай — казва — сега за Драгоман!“
— Е, а ти?
— Ами аз се опънах. „Не мога — викам — да ходя до Драгоман, аз съм само за града. Гумите ми, казвам, не струват, като шушони са, ще направим беля по пътя!“ А той: „Карай — казва, — ако ти е мил животът!“ И опря нещо в тила ми. Поглеждам аз — пистолет държи! Опрял го в тила ми и…



— Чакай! — прекъсна го Стрезов. —Как така „поглеждам“? Нали е зад тебе? А?
— Е, то си личи, другарю началник, че не сте шофьор? — усмихна се за пръв път Панайотов. — В огледалцето поглеждам, разбира се! А то иначе аз и не посмях да мръдна! Пистолет опрял в тила ми мръсникът и лицето му едно такова, зверско!
– Е? Ти — какво?
— Какво да направя, тръгнах за Драгоман. Живот е това, ще ме застреля за едното чудо! Карам из града, той държи пистолета си, а пръстът му на спусъка! „Няма ли – мисля си — помощ отнякъде!“ Няма. Излязох на шосето за Драгоман, минахме разклона за Банкя, карам нататък. А на мен едното ми око — все в огледалцето, не го зная какво ще стори! Мисля си: „Ще ги закарам до Драгоман, и право в милицията!“ По едно време жената взе куфарчето в полата си. Гледам — отвори го и извади нещо такова… като гривна.
— Да, гривна е било — каза Стрезов и кимна. — Друго не видя ли да има в чантата? Защото и други неща е имало.
— Не видях — вдигна рамене Панайотов; — Той, мъжът, щом жената извади гривната, рече: „Ти луда ли си!“ – и се пресегна, па й издърпа куфарчето от ръцете и го взе при себе си.
— После?
— После изведнъж ми светна пред очите и по-нататък нищо не помня. Свестих се в храсталаците до шосето, главата ме боли — ще се пръсне. А колата я няма! Станах едвам-едвам и как съм се добрал до разклона — сам не зная. Така ме е халосал по главата! Е, това е.
— Хм — процеди Стрезов в се. загледа в листа пред себе си. — Нощес наистина е била извършена дръзка кражба на улица „Ралица“. Жената е роднина на ограбения и е имала ключове от апартамента. Мъжът е неин съучастник, наш отдавнашен познат, И наистина са се опитали да избягат с волга номер СМ 2421. Само че сега искам да разкажете всичко отново, и — без никакви лъжи! Защото толкова много ги наредихте, че и аз се чудя откъде да захвана!

В кои пунктове лъже Панайотов?

Всички загадки на Инспектор Стрезов са взети от: тук

„Много е правдоподобно, за да бъде истина“, беше казал инспектор Стрезов по-скоро от желание да не се съгласява веднага с предложената от свидетелите версия, колкото поради някакви други странични обстоятелства. Капитан Петров го погледна учудено, той не обичаше подобни фрази. За него всичко беше ясно. Когато дойде пръв на местопроизшествието, завари пострадалия да лежи възнак на земята с разбита от керемида глава, точно под стряхата на постройката. Самата керемида беше счупена на парчета. Капитан Петров лично се качи на покрива и с очите си се увери, че една керемида липсва „За мен истината е тази — паднала е керемида от покрива и го е ударила по главата“, каза малко рязко той. „Добре“ — инспектор Стрезов махна разсеяно с ръка и се заизкачва по стълбите нагоре. На покрива той видя същото, което вече знаеше от капитан Петров – липсваше една керемида… .
„Прекалено е правдоподобно…“ — мислеше Стрезов, завърнал се в своя кабинет. През цялата му дългогодишна практика не се беше случвало някому да падне керемида на главата, макар че изразът „току-виж ми паднала керемида на главата“ се радва на твърде широка популярност. Стрезов реши да си припомни всичко отначало. Четвъртитото дворче, обградено отвсякъде с работилнички, чиито малки продълговати прозорчета бяха високо над човешки ръст; тримата възбудени свидетели, колеги на пострадалия, заети с всекидневната си работа в складовото помещение и изтърчали навън, сепнати от вика; стълбата за тавана в складовото помещение; самият покрив — без улици, с подменени, блестящи на слънцето ламарини и четири реда нови керемиди по билото. Накрая — пострадалият, чиято глава лежеше точно там, където над него завършваше стряхата. И това беше всичко.
— Разрешете да остана — козирува капитан Петров и затвори зад себе си вратата на кабинета.
– Наредете да се направи инвентаризация на склада, а вие лично проверете за следи, останали от преместване на трупа. .
— Нима се съмнявате, че… — понечи да каже капитан Петров.
— Съмнявам се, че не става въпрос за нещастен случай, а за добре обмислено престъпление!

Какво е накарало инспектор Стрезов да мисли тика?

Всички загадки на Инспектор Стрезов са взети от: тук

Досега на инспектор Стрезов не се беше налагало да води разговор по този начин — чрез бележки. Човекът беше глухоням и от странните му гърлени звуци и жестикулации Стрезов почти нищо не можа да разбере. Тогава започнаха да си разменят бележки. Човекът, името му беше Петър Дешев, твърдеше, че свещта се е самозапалила.
— Глупости — отсече категорично старшина Варадин и кривна глава към пожарникарите, които все още се въртяха на местопроизшествието. – Така става то; седиш си сам в къщи, свещта пламва и ето ти пожарче.
Но Дешев държеше на своето. Много добре си спомнял как фитилът започнал да просветва в тъмното и изведнъж пламнал. Минало време, докато Дешев успял да се отърси от изненадата. В желанието си да предприеме нещо той бутнал свещта. Пламнали хартиите по бюрото, после една хартия паднала върху мокета и…
— Само дето не каза, че марсианци са му подпалили апартамента — промърмори по-скоро на себе си Варадин.
Стрезов не бързаше с изводите. Попита само дали някой не го е посетил непосредствено преди пожара.
Идва Данчо. Мой приятел, студент по химия.
И Стрезов реши да посети споменатия Данчо.
— Влезте — покани го малко глух глас, лишен от обичайната за тази възраст бодрост.
От отворената врата лъхна противна миризма. („Сякаш не беше къща за живеене, а склад за развалени яйца“, обичаше да казва по-късно Варадин, щом станеше въпрос за този случай.) И наистина стаичката, в която влязоха, наподобяваше лабораторията на алхимик — всякакви тигли, епруветки и дори надпис, написан така, че буквите му да светят в тъмното.
— Защо подпалихте апартамента на Дешев? — попита Стрезов за най-голямо учудване на Варадин.
— Не можех да предположа, че ще се стигне до пожар. Исках само… — младежът не се доизказа, но и така на Стрезов всичко му беше ясно.

Как Стрезов откри виновника и каква точно е причината за пожара?

Всички загадки на Инспектор Стрезов са взети от: тук