Ivelin Pavlov

– Бяхме го сложили на този рафт — каза началникът на склада Киров, като съзнателно избягваше погледа на инспектор Стрезов, — Видях го тази сутрин, а сега …
От централния разпределителен склад беше откраднато чувал че със сребърен нитрат. Той бе крайно необходим за едно от градските промишлени предприятия, но сега на празното място висеше само етикетът.
— Колко души работите в склада?
— Аз и двамата общи работници.
Инспектор Стрезов ги погледна, В момента те
се суетяха около чувалчетата е чилска селитра.
– Освен вас тримата влиза ли някой друг в помещението?
— Не… тоест да – изчерви се от напрежение Киров. — Сутрин идват много клиенти — все доставчици от предприятия. Докато им уреждам документите, те вече мъкнат навън химикалите. Не е много редно, но иначе трябва да чакат с часове.
„Неприятен случай“ — помисли си инспектор Стрезов. Предстоеше му да уточни колко души са идвали преди обяд в склада, кои са те, как се казват, кой употребява сребърен нитрат и с каква цел. В каталога, който се намираше върху бюрото на Киров, пишеше, че сребърният нитрат е вносен химикал. И цената му съвсем не беше малка.
— Дошли са за чилската селитра. Да я изнасяме ли, какво ще кажете? — попита единият от общите работници, като поставяше гумените си ръкавици.
Киров погледна с изплашените си очи към инспектора. Стрезов кимна утвърдително.
— Та кому ли е потрябвал този сребърен нитрат, и то в такова голямо количество — застанал малко настрана, гласно разсъждаваше старшината Варадин. — Миналата година трябваше да си изгоря една брадавица и лекарят ми го предписа. Изгори я така, че нищо не остана от нея. Не е шега работа — адски камък. На мен ми трябваше мъничко парченце, колкото оризово зърно, а тези тук цял чувал задигнали.
И Варадин, протегнал ръка, за да покаже къде точно се е намирала преди брадавицата, направи крачка напред. Без да иска, блъсна работника,той се залюля и изпусна чувалчето с чилската селитра.
— Все такива ги правя — засуети се старшина Варадин и се наведе да събира разсипания химикал по земята.
Изведнъж инспекторът впери поглед в дланите му:
— Така ли се пипа. Ще ти изгорят ръцете! — извика Стрезов и като се обърна към работника, добави. -А с вас ни предстои по-сериозен разговор, Внимателно съберете разсипаното в здрав чувал, поставете го на мястото му (инспектор Стрезов подчерта думата място) и елате да ми разправите всичко, което знаете.
Стрезов имаше сериозни основания да счита, че именно този човек е един от съучастниците в замислената кражба.

Какви са те?

Всички загадки на Инспектор Стрезов са взети от: тук

— Даже когато съм в отпуска, пак нещо ще ми се случи! — каза инспектор Стрезов, — Донесъл съм ти един дребен подарък, заповядай! — и той ми подаде малко, красиво гравирано наргиле-играчка — един от тези дребни предмети, които се продават по източните пазари и които не служат за нищо, но радват окото.
По време на отпуската си Стрезов беше ходил на екскурзия с „Балкантурист“ и беше обиколил няколко от страните в Близкия изток. Беше се върнал преди няколко дена и сега ми разказваше видяното и чутото, но по своя маниер — с малко думи и повече недомлъвки.
— Е? — казах аз, след като благодарих, както се полага, и прибрах наргилето. — Чакам да чуя! Какво ти се е случило?
— Не беше нещо особено, но все пак… неприятно — започна Стрезов. — Убийство посред бял ден, по най-дързък начин. И, разбира се, моята роля беше ограничена. Аз можех само да дам съвет на комисаря, който разследваше случая.
Превърнах се в слух. Разказът обещаваше да бъде интересен.
— Както ти казах — продължи Стрезов, — за нашата група се грижеха чудесно. Настаниха ни в един много приятен хотел сред парк с езеро и така нататък — можеш да си представиш… Оттам ни вземаха с автобус и ни развеждаха до археологическите паметници близо до града. Разбира се, в хотела ние не бяхме сами – той беше пълен е всякакви туристи, от цял свят.
— Звучи като начало на роман — вметнах аз,
— Само че е кратък — усмихна се Стрезов. — Един следобед, като се върнахме с автобуса, заварихме в хотела необичайно възбуждение. Казаха ни веднага — в японския павилион в парка бил намерен убит с изстрел отблизо един от богатите гости на хотела — индуски търговец, който беше отседнал тук със съпругата си. Бях ги виждал двамата в ресторанта. Той изглеждаше винаги мрачен и мълчалив. Жена му беше пълна негова противоположност — малка и крехка като порцеланова статуетка, винаги усмихната и любезна. Престъплението в японския павилион беше станало, както изглежда, по обяд — точно времето, когато гостите са пръснати из града и никой не се интересува от парка.



— Защо японски павилион?
— Не зная кой го беше кръстил така. Прищявка. По-рано хотелът е принадлежал на някакъв богат собственик и той го е построил действително в източен стил, с много дърворезба и украса, целият в жълто, даже и прозорчетата жълти. Аз бях ходил вече до този павилион. Покрай него минаваше асфалтирана алея, която извеждаше до една от вратите на парка.
— А убийството?
— То било станало така. Съпругата на търговеца излязла да се разходи из парка и казала за това на мъжа си. Той останал в хотела, защото имал някаква среща. Търговецът бил много мрачен, получавал заплашителни писма и тази среща с някакъв човек трябвало да уреди споровете между негови противниците му. Жената непрестанно имала предчувствие, че ще се случи нещо лошо. Тя се разхождала около езерото и по поляните и вече мислела да се връща, когато чула някакъв шум — кратък и отсечен, като изстрел. Той идвал откъм японския павилион. Поколебала се, после решила да провери какво всъщност става там. Отишла към павилиона, влязла вътре и намерила мъжа си мъртъв на пода. Започнала да вика, хвърлила се към прозорчетата и последното, което видяла, преди да припадне, било една кола, която потеглила от алеята. После тя и описа.
— Кое, алеята ли?
— Не, колата — усмихна се Стрезов. — Била синя спортна кола, ниска и очевидно много мощна. Престъпникът не случайно е използувал такава кола. Явно е искал бързо да избяга. Полицията веднага започна издирвания. Действително установи се, че в парка са влизали няколко коли и бе предприето търсенето им. Но това е мъчна работа — голям град, хиляди коли и комисарят се опасяваше, че престъпникът вече е минал границата и всичко ще остане безрезултатно..
— А ти какъв съвет му даде?
– Предложих му да разпита по-добре съпругата, и главно да разбере защо тя иска да заблуди следствието. Това беше ясно като бял ден!
— Да заблуди следствието? В какво?
– Е, това вече ти ще кажеш! — заключи Стрезов.

Наистина в какво?

Всички загадки на Инспектор Стрезов са взети от: тук

Имаме дванадесет еднакви на вид топчета. Разполагаме и с везна. Знаем, че точно едно от топчетата е фалшиво – или е по-леко, или по-тежко от останалите. Трябва да разпознаем кое е топчето и какво е то – по-леко или по-тежко. Проблемът е, че може да използваме везната само 3 (словом три) пъти. Успех!