Google Googles

Колко от вас знаят за съществуването на Google Googles. Сега може да търсите не само по текст или гласово, но и чрез снимки.
Приложението за iPhone и Android може да се намери безплатно и разпознава марки, картини, паметници, както и превод на текст.
Все още разпознаването на такъв вид информация е в начален стадии и не е развита напълно, затова не може да търсите по снимка на приятел, сграда тип чанта или нещо по обикновено.

LED лампите ще имат IP адреси LED лампите ще имат IP адреси

Скоро към интернет ще бъде свързано и LED осветлението. Компанията NXP създаде чип, който интегрира светодиодни или компактни флуоресцентни лампи, на всяка от които може да бъде присвоен IP адрес. Целта е лампите да се свързват в мрежа и да се управляват дистанционно.

GreenChip ще позволи на потребителите да управляват осветлението чрез своите смартфони, персонални компютри или други устройства с достъп до интернет. Това става с помощта на специален софтуер, разработен от NXP.

Всеки „светещ IP-адрес” може да се управлява отделно, като се регулира неговата интензивност на светене, цветна температура и дори зависимостта от външната светлина, твърди разработчикът.

Технологията на NXP несъмнено има огромен потенциал. Можем да си представим бъдеще, в което домовете ни са пълни с управлявани дистанционно лампи, с широки възможности за регулиране на параметрите им.

Техническият гений от Калофер

Николай Тошкович – първият българин, притежател на патенти в областта на двигателите, се ражда в Калофер в семейството на едър търговец Стефан Тошкович. Семейството се преселва в Одеса през 1819 година.
Николай завършва Технологичния институт в Петербург. През 1855 г. е избран за действителен член на Селскостопанското дружество в Южна Русия.
За да разшири познанията си в областта на новата техника, подчинена на парните двигатели, заминава за Париж. Работи във фабрика, а през 1860 г. завършва своя труд „Практически бележки за параходите“ и го представя на Дружеството за подкрепа на националната промишленост. Това е не само първото научно-техническо изследване, написано от българин, но е и едно от малкото в световната корабостроителна литература по онова време.
През 1869 г. Тошкович става главен инженер на корабостроителницата в Одеса. Избран е за член на Одеското българско настоятелство. По негова инициатива през 1885 г. за първи път на руски се издава „История славянобългарска“. Неговото име фигурира сред дарителите за изграждането на Софийския университет.
Докато е студент в Москва, Сава Филаретов изпраща до редакцията на „Цариградски вестник“ писмо, публикувано на 25 май 1857 г. под заглавие „Известие за едно усъвършенствование в механиката, което направи в Париж един българин, Николай Ст. Тошкович“.
„Тия дни ний прочетохме това радостно за нас известие по-напред във француските вестници, а после и в един от най-разпространените руски журнали, който се издава в С. Петербург „Отечественные записки“ № 4, 1857 г.“, се казва в текста. „Мислим – продължава Филаретов, – че нашите съотечественици ще се зарадват не по-малко от нас за това нещо, което прави чест и хвала за българското име, на българските природни дарования, и ще пожелаят да узнаят кой, как и в какво е направил това усъвършенствование.“ За какво изобретение става дума?
На 4 март 1857 г. в Париж се провежда редовното заседание на авторитетното Дружество за подкрепа на националната промишленост, на което Николай Тошкович защитава своето изобретение, свързано с усъвършенстването на буталата на парната машина. Българският технически гений предлага използването на еластични пръстени, разположени в специални канали по повърхността на буталото. Парижкото Дружество за подкрепа на националната промишленост не само дава висока оценка на това изобретение и патент на изобретателя, но и определя комисия, която да оказва на изобретателя съдействие в по-нататъшната му работа по усъвършенстване на буталото и неговото приложение в железопътните локомотиви.
През 1927 г. в „Калофер в миналото“ Н. Начов съобщава, че в библиотеката се пази едно сандъче с книги и ръкописи, подарени от Николай Тошкович. Сред ръкописите бил и неговият труд „Практически бележки за параходите“, в който той съобщава и за други свои патенти, получени за изследванията му върху корабния винт и неговото усъвършенстване (на снимката). Ръкописът свидетелства за богатата техническа култура на автора, за неговите обширни и задълбочени познания в областта на технологиите и механиката.
Николай Тошкович умира през 1893 г.

Лъчезар Цветанов създаде „Книга“ за незрящи

Лъчезар Цветанов печели конкурс, обявен от Конгреса на САЩ (на снимката), за дизайн на дигитален плеър за нуждите на библиотеката през 2002 година.
Плейърът, наречен dook („дигитална книга“), представлява устройство, наподобяващо книга, на чиито корици са разположени всички функции, и използва дигитална технология на принципа на MP3.
Дигиталният плеър се ползва от хора с увреждания и незрящи за „четене“ на текстове.
Лъчезар Цветанов е роден на 2 май 1979 г. в София. Завършва софийската математическа гимназия с профил математика и информатика през 1998-а, в САЩ отива да учи промишлен дизайн в университета на Бриджпорт, Кънектикът.
Проектът му е отличен сред 140 други от жури, съставено от шестима дизайнери и представители на ръководството на библиотеката на Конгреса.

Ловец ..мечка

На английски е: Hunter ____ a bear. Вие имате възможност да пренапишете историята като въведете дума на английски и гледате какво става на този сайт. Предложения за думи може да видите в http://www.we-like-tippex.com/.

За всички който не разбират английски ви предлагам translate.google.bg. Само трябва да въведете някой глагол и след това да го копирате в полето на другия сайт.

www.youtube.com/tippexperience