Ivelin Pavlov

— Даже когато съм в отпуска, пак нещо ще ми се случи! — каза инспектор Стрезов, — Донесъл съм ти един дребен подарък, заповядай! — и той ми подаде малко, красиво гравирано наргиле-играчка — един от тези дребни предмети, които се продават по източните пазари и които не служат за нищо, но радват окото.
По време на отпуската си Стрезов беше ходил на екскурзия с „Балкантурист“ и беше обиколил няколко от страните в Близкия изток. Беше се върнал преди няколко дена и сега ми разказваше видяното и чутото, но по своя маниер — с малко думи и повече недомлъвки.
— Е? — казах аз, след като благодарих, както се полага, и прибрах наргилето. — Чакам да чуя! Какво ти се е случило?
— Не беше нещо особено, но все пак… неприятно — започна Стрезов. — Убийство посред бял ден, по най-дързък начин. И, разбира се, моята роля беше ограничена. Аз можех само да дам съвет на комисаря, който разследваше случая.
Превърнах се в слух. Разказът обещаваше да бъде интересен.
— Както ти казах — продължи Стрезов, — за нашата група се грижеха чудесно. Настаниха ни в един много приятен хотел сред парк с езеро и така нататък — можеш да си представиш… Оттам ни вземаха с автобус и ни развеждаха до археологическите паметници близо до града. Разбира се, в хотела ние не бяхме сами – той беше пълен е всякакви туристи, от цял свят.
— Звучи като начало на роман — вметнах аз,
— Само че е кратък — усмихна се Стрезов. — Един следобед, като се върнахме с автобуса, заварихме в хотела необичайно възбуждение. Казаха ни веднага — в японския павилион в парка бил намерен убит с изстрел отблизо един от богатите гости на хотела — индуски търговец, който беше отседнал тук със съпругата си. Бях ги виждал двамата в ресторанта. Той изглеждаше винаги мрачен и мълчалив. Жена му беше пълна негова противоположност — малка и крехка като порцеланова статуетка, винаги усмихната и любезна. Престъплението в японския павилион беше станало, както изглежда, по обяд — точно времето, когато гостите са пръснати из града и никой не се интересува от парка.



— Защо японски павилион?
— Не зная кой го беше кръстил така. Прищявка. По-рано хотелът е принадлежал на някакъв богат собственик и той го е построил действително в източен стил, с много дърворезба и украса, целият в жълто, даже и прозорчетата жълти. Аз бях ходил вече до този павилион. Покрай него минаваше асфалтирана алея, която извеждаше до една от вратите на парка.
— А убийството?
— То било станало така. Съпругата на търговеца излязла да се разходи из парка и казала за това на мъжа си. Той останал в хотела, защото имал някаква среща. Търговецът бил много мрачен, получавал заплашителни писма и тази среща с някакъв човек трябвало да уреди споровете между негови противниците му. Жената непрестанно имала предчувствие, че ще се случи нещо лошо. Тя се разхождала около езерото и по поляните и вече мислела да се връща, когато чула някакъв шум — кратък и отсечен, като изстрел. Той идвал откъм японския павилион. Поколебала се, после решила да провери какво всъщност става там. Отишла към павилиона, влязла вътре и намерила мъжа си мъртъв на пода. Започнала да вика, хвърлила се към прозорчетата и последното, което видяла, преди да припадне, било една кола, която потеглила от алеята. После тя и описа.
— Кое, алеята ли?
— Не, колата — усмихна се Стрезов. — Била синя спортна кола, ниска и очевидно много мощна. Престъпникът не случайно е използувал такава кола. Явно е искал бързо да избяга. Полицията веднага започна издирвания. Действително установи се, че в парка са влизали няколко коли и бе предприето търсенето им. Но това е мъчна работа — голям град, хиляди коли и комисарят се опасяваше, че престъпникът вече е минал границата и всичко ще остане безрезултатно..
— А ти какъв съвет му даде?
– Предложих му да разпита по-добре съпругата, и главно да разбере защо тя иска да заблуди следствието. Това беше ясно като бял ден!
— Да заблуди следствието? В какво?
– Е, това вече ти ще кажеш! — заключи Стрезов.

Наистина в какво?

Всички загадки на Инспектор Стрезов са взети от: тук

Имаме дванадесет еднакви на вид топчета. Разполагаме и с везна. Знаем, че точно едно от топчетата е фалшиво – или е по-леко, или по-тежко от останалите. Трябва да разпознаем кое е топчето и какво е то – по-леко или по-тежко. Проблемът е, че може да използваме везната само 3 (словом три) пъти. Успех!

Дадено е изкуствено квадратно езеро чиито страни са по 10м.
От дъното на езерото,точно по средата стърчи тръстика, изничайки над водата един метър.
Когато тръстиката се наклони по права линия към средата на който и да е бряг, то тя го докосва със своя връх.

ВЪПРОС: Каква е дълбочината на езерото?

Азис искал да влезе в Спартакус за да се види с Евгени Минчев но точно когато наближил входа разбрал, че за да влезеш се искала някаква парола. На входа стоял един едър Аss-контрол, който проверявал дали влизащите я знаят. Азисчо се скрил зад ъгъла и започнал да слухти за паролата и когато дошъл първия гей, чул следния диалог:
-7! – казал гарда.
-5! – му отговорил гея и гарда го пуснал.
Дошъл втори гей:
-6! – казал гарда.
-4! – му отговорил гея и гарда го пуснал.
Трети лимон дошъл:
-5! – казал гарда.
-3! – му отговорил гея. Гарда пуснал и него.
Азисчо вече схванал логиката и решил да се пробва да влезе.
Доближил гарда с мека стъпка, а на свой ред контрола го огледал от главата до задника и му казал:
-4! А Азис му отговорил:
-2! – последвалото не може да се опише с думи прости, а просто трябва де се види на някой порно канал :) Но така или иначе Азис не бил пуснат в Спартакус, защото явно сбъркал паролата!

ВЪПРОС: Какъв е правилният отговор, който е трябвало Азис да даде?

Публикация

Дейв Морис и Оливър Джонсън

Кървав меч 1: Бойните ровове на Крарт

Превод от английски: Спасенка Амзина

Художник на картинките: Емилиян Станкев

Схеми и тактически карти: Еквус Арт

Сайт за игра