Ivelin Pavlov

Това е нова версия не едновремещните книги игри, а по точно Сайт Игра. Или както го наричат хората от сайта – Играта (The Game).

УПЪТВАНЕ(не чети ако не искаш): Натиснете пулсиращия линк „ENTER“. Играта започва от линка „NEW GAME“. Цъкнете на него. След това цъкнете на „ПОСВЕЩЕНИЕ“ и на края цъкнете на „ОТИДИ НА 001“. От тук вече почва самата игра. На края на всеки епизод има няколко линка с идеи как да продължите. Избирате си продължение като цъкате на него (hint: ако видите, че текст си променя цвета, когато курсорът мине през него, ТОВА е линк. Натиснете левия бутон (този ОТЛЯВО, не този отдясно. нито оня кръглия в центъра). изчакайте. би трябвало вече да сте на епизода, който е обозначен в текста, дето си променя цвета. ако не стане, опитайте пак. ако пак не стане, потърсете специализирана медицинсkа помощ в съответните учреждения). Ако пише да си запишете някоя дума, запишете я. После в играта ще има място, където ще ви питат за тази дума и от нея ще зависи продължението на играта. Когато ви писне(което в крайна сметка ще стане), запомняте или си записвате и когато искате да продължите, просто цъкате на епизода в менюто. Менюто се разглежда с помощта на линкове, които седят в края му. На всеки линк пише кои епизоди съдържа и ако желаният е между тях просто цъкате на него. Това е

— Е, и какво! — каза Стрезов. — Значи пожарът е причинен от духове, така ли?
Капитан Мартинов седеше срещу него, без да се усмихва.
— Вие се шегувате, другарю подполковник – рече той, — но кажете, какво бихте направили на наше място!
— Повторете, ако обичате, пак обстоятелствата около този пожар!
— На улица „Борова 4, в таванския етаж, живее Борис Негованов. Стая, хол и кухня – напълно достатъчно за сам човек, какъвто е той.
— Професия?
— Сега е пенсионер. Работил е дълго време катр фоторепортер. Е, в това е работата.. Като бивш фоторепортер си има хоби да събира стари негативи, ленти от стари филми и така нататък. Завчера, точно в 11 часа и 45 минути по обед пламва сбирката му. Знаете как горят филмови ленти, и то стари, не от сегашните — негорливи! Запалва се масата, където е била сбирката, пламва завесата и целият таван е щял да се подпали и да изгори, ако не е бил един случаен гражданин. Видял е от жилището на съседите пламъците, телефонът му е бил подръка. Нашите огнеборци пристигнали за рекордно късо време и се справили с пожара. Апартаментът е бил празен и заключен, трябвало е да разбиват вратата, – Негованов?
— Абсолютно алиби. На летуване в Родопите. Извикахме го с телеграма, едва днес дойде. Обвинява някакъв свой личен неприятел, че влязъл с шперц в дома му и подпалил ценната сбирка. Няма такива неща — никой не е влизал в дома му.
– Хм — намуси се Стрезов. — А така…. да не би да е имало някое от тези апаратчета с часовник, които правят такива неща…
— Не. Всичко е проверено. И тази версия е изключена. С една дума — пожар в заключена стая, при изправна електроинсталация, без следи, при липсващ домакин.
— Е, значи – духове — усмихна се Стрезов. — Я по-добре ме заведете да видя това таванско апартаментче!

Двамата отвориха запечатаната врата и влязоха. Личеше си, че огнеборците бяха работили бързо и много ефикасно — даже нямаше кой знае какви вреди от опасния ножар. Само по пода бяха разпилени негативи и ленти от филми, полуизгорялата завеса висеше на корниза, отвореното сандъче със сбирката, виновна за пожара, си стоеше добре обгоряло на масата. Библиотеката беше незасегната. Не бяха пострадали и много от дребните, събирани с години предмети, на които един самотен възрастен човек така много държи — кованите пепелничета, тумбестата стъклена ваза, настолния часовник…
— Пуши ли Негованов? — запита Стрезов.
– Не. Тези пепелници са му подарък.
— А сбирката отворена ли е била тю време на пожара?
— Може би е била отворена … Да, всъщност иначе как би могъл да стане пожарът?
— А аз вече зная как — рече Стрезов, като плъзна поглед по сандъчето и вазата. — Малко трудно е да се досетете, но ако погледнете по-внимателно…

Как?

Всички загадки на Инспектор Стрезов са взети от: тук

— Задачата е ясна, ще бъде изпълнена! — каза инспектор Стрезов, отдаде чест и излезе от кабинета на своя началник. После се прибра в стаята си и извика капитан Мартинов.
Когато Мартинов влезе, завари инспектор Стрезов да прелиства една папка и да си вади от нея бележки. Той покани Мартинов да седне, подаде му папката и рече:
— Вътре има всичко! Проучваш го добре и утре сутринта си на граничния пункт! Минаващият през нашата страна Йохан Ларсен, другояче наричан „Татко йохан“, ще се опита да изнесе микрофилм с някои важни сведения.. Знаем, че той носи микрофилма, но ще има доста работа, докато го открием! В себе си, естествено, няма.да го държи, не е толкова наивен… ще се опита да го скрие някъде в колата!
— Ясно! — каза Мартинов.
— Още не е съвсем ясно! — позасмя се Стрезов. — Няма да разполагаш с телепати, защото телепатията сме я отписали като наука! Така че ще се надяваш само на своята съобразителност!
— Телепатия съществува! — рече Мартинов. — Има толкова случаи доказани … И четохте ли за Тофик Дадашев в „Космос“?
— Четох — вдигна рамене Стрезов. — Само че хайде да оставим сега спора за телепатията! Утре сутринта да си на граничния пункт! Ще гледам н аз да дойда … да-да, непременно ще бъда и аз!
Йохан Ларсен — мъж на около петдесетте, леко оплешивял — стоеше до колата си и в сините му очи искреше насмешка.

— Чудя се с какво съм заслужил вашето внимание! — каза той на Мартинов, който прехвърляше през ръцете си вещите от багажника. — Поне ми кажете какво търсите! Опиум? Хашиш? Да знаете, че Никак не обичам марихуана!
— Подиграва са! — мислеше Мартинов. — Почакай, почакай! Ох, само да не се наложи да разглобяваме колата! Тогава ще падне работа!
— Четиридесет минути ме задържате вече!- каза подир малко Ларсен. — Ако така върви, ще закъснея за симпозиума! Какво искате от мен?
—Симпозиум измисли! — коментираше наум Мартинов. — Физик, бил, не знам какво… ох, само дано да не разглобяваме колата!
Той вдигна очи й срещна очите на Стрезов, който, пристигнал преди минутка, стоеше встрани и наблюдаваше сцената.
— Мисля, че няма да се наложи да разглобяваме колата! — рече Стрезов тихо, като че прочете мислнте на Мартинов. — Как не можеш да забележиш къде е скрил микрофилма!

Наистина в какво се съмнява Стрезов?

Всички загадки на Инспектор Стрезов са взети от: тук

На полицията става известно, че във влака пътува опасен убиец. Съобщават за това по секретен канал по радиостаницята на дежурния полицай, който трябва да се огледа из влака за съмнителни лица. След като е направил огледа и не е откирл нищо, той се обръща за съдействие към кондуктора на влака.
– Моля Ви за съдействие. Във влака пътува опесен престъпник. Помогнете ми да го открием.
– С удоволствие. Но не знам дали забелязахте, че на тунел ‘Козница’ имаше ремонт на линията, влакът силно намали скорост и убиецът може да е скочил от влака.
Полицаят извадил пистолет и казал: ‘Арестувам ви по подозрение в убийство’.
По какво е разбрал?

Човек си вървял и срещнал двама души – единият винаги казва истината, а другият винаги лъже. До този, който лъже има път, който води към селото на канибалите. До този, който казва истината пък има път, който води до селото на нормалните хора. Човекът трябва само с един въпрос да разбере кой казва истината и съответно да отиде в селото на нормалните хора.
Какъв е въпросът?