Ivelin Pavlov

Това е нова версия не едновремещните книги игри, а по точно Сайт Игра. Или както го наричат хората от сайта – Играта (The Game).

УПЪТВАНЕ(не чети ако не искаш): Натиснете пулсиращия линк „ENTER“. Играта започва от линка „NEW GAME“. Цъкнете на него. След това цъкнете на „ПОСВЕЩЕНИЕ“ и на края цъкнете на „ОТИДИ НА 001“. От тук вече почва самата игра. На края на всеки епизод има няколко линка с идеи как да продължите. Избирате си продължение като цъкате на него (hint: ако видите, че текст си променя цвета, когато курсорът мине през него, ТОВА е линк. Натиснете левия бутон (този ОТЛЯВО, не този отдясно. нито оня кръглия в центъра). изчакайте. би трябвало вече да сте на епизода, който е обозначен в текста, дето си променя цвета. ако не стане, опитайте пак. ако пак не стане, потърсете специализирана медицинсkа помощ в съответните учреждения). Ако пише да си запишете някоя дума, запишете я. После в играта ще има място, където ще ви питат за тази дума и от нея ще зависи продължението на играта. Когато ви писне(което в крайна сметка ще стане), запомняте или си записвате и когато искате да продължите, просто цъкате на епизода в менюто. Менюто се разглежда с помощта на линкове, които седят в края му. На всеки линк пише кои епизоди съдържа и ако желаният е между тях просто цъкате на него. Това е

— Е, и какво! — каза Стрезов. — Значи пожарът е причинен от духове, така ли?
Капитан Мартинов седеше срещу него, без да се усмихва.
— Вие се шегувате, другарю подполковник – рече той, — но кажете, какво бихте направили на наше място!
— Повторете, ако обичате, пак обстоятелствата около този пожар!
— На улица „Борова 4, в таванския етаж, живее Борис Негованов. Стая, хол и кухня – напълно достатъчно за сам човек, какъвто е той.
— Професия?
— Сега е пенсионер. Работил е дълго време катр фоторепортер. Е, в това е работата.. Като бивш фоторепортер си има хоби да събира стари негативи, ленти от стари филми и така нататък. Завчера, точно в 11 часа и 45 минути по обед пламва сбирката му. Знаете как горят филмови ленти, и то стари, не от сегашните — негорливи! Запалва се масата, където е била сбирката, пламва завесата и целият таван е щял да се подпали и да изгори, ако не е бил един случаен гражданин. Видял е от жилището на съседите пламъците, телефонът му е бил подръка. Нашите огнеборци пристигнали за рекордно късо време и се справили с пожара. Апартаментът е бил празен и заключен, трябвало е да разбиват вратата, – Негованов?
— Абсолютно алиби. На летуване в Родопите. Извикахме го с телеграма, едва днес дойде. Обвинява някакъв свой личен неприятел, че влязъл с шперц в дома му и подпалил ценната сбирка. Няма такива неща — никой не е влизал в дома му.
– Хм — намуси се Стрезов. — А така…. да не би да е имало някое от тези апаратчета с часовник, които правят такива неща…
— Не. Всичко е проверено. И тази версия е изключена. С една дума — пожар в заключена стая, при изправна електроинсталация, без следи, при липсващ домакин.
— Е, значи – духове — усмихна се Стрезов. — Я по-добре ме заведете да видя това таванско апартаментче!

Двамата отвориха запечатаната врата и влязоха. Личеше си, че огнеборците бяха работили бързо и много ефикасно — даже нямаше кой знае какви вреди от опасния ножар. Само по пода бяха разпилени негативи и ленти от филми, полуизгорялата завеса висеше на корниза, отвореното сандъче със сбирката, виновна за пожара, си стоеше добре обгоряло на масата. Библиотеката беше незасегната. Не бяха пострадали и много от дребните, събирани с години предмети, на които един самотен възрастен човек така много държи — кованите пепелничета, тумбестата стъклена ваза, настолния часовник…
— Пуши ли Негованов? — запита Стрезов.
– Не. Тези пепелници са му подарък.
— А сбирката отворена ли е била тю време на пожара?
— Може би е била отворена … Да, всъщност иначе как би могъл да стане пожарът?
— А аз вече зная как — рече Стрезов, като плъзна поглед по сандъчето и вазата. — Малко трудно е да се досетете, но ако погледнете по-внимателно…

Как?

Всички загадки на Инспектор Стрезов са взети от: тук

— Задачата е ясна, ще бъде изпълнена! — каза инспектор Стрезов, отдаде чест и излезе от кабинета на своя началник. После се прибра в стаята си и извика капитан Мартинов.
Когато Мартинов влезе, завари инспектор Стрезов да прелиства една папка и да си вади от нея бележки. Той покани Мартинов да седне, подаде му папката и рече:
— Вътре има всичко! Проучваш го добре и утре сутринта си на граничния пункт! Минаващият през нашата страна Йохан Ларсен, другояче наричан „Татко йохан“, ще се опита да изнесе микрофилм с някои важни сведения.. Знаем, че той носи микрофилма, но ще има доста работа, докато го открием! В себе си, естествено, няма.да го държи, не е толкова наивен… ще се опита да го скрие някъде в колата!
— Ясно! — каза Мартинов.
— Още не е съвсем ясно! — позасмя се Стрезов. — Няма да разполагаш с телепати, защото телепатията сме я отписали като наука! Така че ще се надяваш само на своята съобразителност!
— Телепатия съществува! — рече Мартинов. — Има толкова случаи доказани … И четохте ли за Тофик Дадашев в „Космос“?
— Четох — вдигна рамене Стрезов. — Само че хайде да оставим сега спора за телепатията! Утре сутринта да си на граничния пункт! Ще гледам н аз да дойда … да-да, непременно ще бъда и аз!
Йохан Ларсен — мъж на около петдесетте, леко оплешивял — стоеше до колата си и в сините му очи искреше насмешка.

— Чудя се с какво съм заслужил вашето внимание! — каза той на Мартинов, който прехвърляше през ръцете си вещите от багажника. — Поне ми кажете какво търсите! Опиум? Хашиш? Да знаете, че Никак не обичам марихуана!
— Подиграва са! — мислеше Мартинов. — Почакай, почакай! Ох, само да не се наложи да разглобяваме колата! Тогава ще падне работа!
— Четиридесет минути ме задържате вече!- каза подир малко Ларсен. — Ако така върви, ще закъснея за симпозиума! Какво искате от мен?
—Симпозиум измисли! — коментираше наум Мартинов. — Физик, бил, не знам какво… ох, само дано да не разглобяваме колата!
Той вдигна очи й срещна очите на Стрезов, който, пристигнал преди минутка, стоеше встрани и наблюдаваше сцената.
— Мисля, че няма да се наложи да разглобяваме колата! — рече Стрезов тихо, като че прочете мислнте на Мартинов. — Как не можеш да забележиш къде е скрил микрофилма!

Наистина в какво се съмнява Стрезов?

Всички загадки на Инспектор Стрезов са взети от: тук